В КАПАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
ТРИПТИХ
I. Огледалото
Природата, която обитаваме,
е огледалото на нашия живот.
Но нека не го чупим, да го пазим,
за да съзрем в него Бог.
Тогава ще изгоним и триумвирата
на мръсотията, терора и глада
и защитавайки с морала си съдбата
ще съхраним цивилизацията
от Безотговорността…
III. Дарете Надежда
„На нуждаещите се
богатите дават от богатството си,
бедните - от сърцето си”.
Арабска поговорка
Днес трудно се открива добротата,
пулсираща в чуждите сърца
и стопляща премръзналите кълнове
на болната надежда в есента.
Дали ще цъфне тя отново някога?
Дали ще види Слънцето след мрак?
Това ще разберем от сънища,
в които искаме да ви открием пак,
но този път не като щедри длани,
а като крила на птица в самота,
издигаща до висотата на небето
на делника ни упоритата мечта.
II. В контекста на света
Няма справедливост.
Справедливостта сме ние
Самотници. Сираци. Инвалиди.
Деца на Слънцето с грижи и с тегла,
разбиращи езика помежду си,
но чужденци във златната среда.
Събрани в квота „Социално слаби”
едва ли се събирате в едно
да споделите самотата своя,
обричаща ви вечно на тегло.
А общото е, че сте хора одарени
силна аура и чувства, с красота,
но като дар в живота си получихте
по-малко радости, надежда и права.
Дори присъствието ви смущава някой,
спечелил или изстрадал куп пари…
А както знаем, никой не избира
родители, късмет и здравето дори.
Дарете себе си със повече усмивки,
с надежда, с достойнство и права.
Животът ни е миг в пространството,
където всички равни са в контекста
на света.
